От известно време артистичното призвание се проявява в доста хора и за мен това е признак на духовно здраве. Едно от нещата, които най-ярко характеризираха Виктор е именно неговото артистично призвание, въпреки че на подсъзнателно ниво това всъщност беше бунт – добродетел, присъща на младите, които се нагърбват да обновяват и усъвършенстват обществото.

Виктор беше художник. Един бунтуващ се дух, който търси начин да стигне все по-далеч в развитието си. В това търсене се приближаваме и се отдалечаваме, но за да продължим е нужна смелост. Виктор я притежаваше. Доказателство за това е огромният брой приятели, които го подкрепиха в цялостната изложба на творбите му в Школата по изящни изкуства в Мадрид, място което той избра да изживее приключението си и намери щастието си.

Виктор напусна България, за да докаже себе си и да получи признание за постиженията си. И смятам, че успя да го постигне не защото пресъздаваше добре чрез изкуството си, нито защото преследваше целите си, а защото създаде това, което искаше, в областта, в която искаше. Да заемеш мястото си в битката е въпрос на кураж и Виктор го имаше.

Затова не умираме: защото крехкият пламък на живота позволява да сме достойни да поддържаме огъня, който дава топлина и енергия на бъдещото поколение, за да съживи надеждата за по-добър свят.

PETRUS
Сп. Encultura, Толедо

Виктор Гоневски е роден в София през 1977, където завършва Художествената гимназия, преди да бъде приет във Факултета по изящни изкуства на мадридския университет Компултенсе, където, по думите на колегите му художници „се посвети телом и духом на рисуването, постигайки огромен прогрес с всеки изминал ден, достигайки изумителна продуктивност, без обаче това да се отрази на качеството, което може да се види от всеки.” Виктор напусна този свят в нощта срещу 19 февруари, 2004 г.